facebook twitter youtube vbox7
Facebook страница
Онлайн Магазин
onlineshop
Предстоящи събития
Март 2020
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031

Владимир Филков: Просто съм добър човек

Представи се на нашите читатели.

- Здравейте. Казвам се Владимир Филков и съм координатор на Съюза на българските спасители за Благоевград. Нашата дейност е свързана с доброволни участия съвместно с Пожарната и други организации свързани с гражданската защита. Като ние сме изцяло доброволна неправителствена организация. Основната ни дейност е да помагаме на населението при бедствия, аварии, катастрофи, горски пожари и където можем да се включим с нашата дейност и нашите екипи.

Ние с теб се познаваме повече от 20 години. Ти си популярен като компютърен специалист…

- Да. Това не е свързано нито с моята професия нито с моите квалификации. Аз съм компютърен специалист последните години в сферата на информационните технологии и комуникациите. С доброволни акции се занимавам много отдавна, но в последно време имаме повече съмишленици и повече екипи в различните градове в България. Съюзът на българските спасители има представители в много големи градове. Основната дейност в последно време е най-вече в югозападна България – Сандански, Благоевград. В София също имаме доста представители, които участват в акции. В общи линии всичко е на доброволни начала. Както са планинската спасителна служба. От нас си е горивото. От нас си е екипировката. Най-вече желанието е важно. Спонсорите са изключително рядко. Понякога остава някое оборудване, което е ненужно на дадени пожарни команди и ни предоставят някой друг маркуч или отделят някакво време за наше обучение или тренировки с тяхна екипировка. На това сме изключително благодарни.

Как почувства, че искаш да помагаш на хората? Някакъв инцидент ли си претърпял?

- Едни от първите акции, в които съм участвал е за издирване на едно момче тук в Благоевград. Това е 2009 г., момчето на един наш колега Георги Тумбалов. Синът му беше изчезнал навръх Нова Година. След като го търсихме 40 дни той в крайна сметка баща му намери момчето вече починало с двама негови приятели. И те бяха доброволци. Включихме се адски много хора. Обиколихме целият град, квартали, гори, каквото се сетите. След този случай имахме още няколко. Основната ми дейност там беше тъй като аз по принцип съм компютърен специалист отварях на хората компютрите. В последствие използвах същите умения в издирване на едно момче Ники от Кюстендил. Това момче до ден днешен още не е намерен. Много такива случаи имаме. Често се включваме в акции по издирване на възрастни хора с деменция. Най-често в градовете. Понякога близките на изгубените отказват да ни дават информация. В такъв случай ние се отказваме. Както се казва, насила няма как да станат нещата. Ние просто искаме да помагаме.

Какво точно те накара да започнеш да се занимаваш с това?

- Точно от този случай с изчезналото момче започна всичко. Вече имахме план. Знаехме как се претърсва местност, как се разчита карта кой откъде е минал. Отваряхме шахти. Гледахме в кладенци. Имахме много такива случаи. Горски пожари също. 2012 година горският пожар на Картала също съм участвал. Абсолютно самостоятелно. Тогава нямаше такива организации.

Трудно ли се намират доброволци?

- Много трудно. Всички са много силни в интернет. Казват, че ще участват в разни акции и когато стане реална акция, за която сме се разбрали те не си вдигат телефоните. После се оправдават. Били настинали и т.н. Трябва да ти идва отвътре. Насила не става това нещо.

В тази организация в Благоевград, на която ти си координатор колко човека имаш като екип?

- Тези, на които мога да разчитам, са не повече от 10 човека. Когато се планува учение е по-лесно, защото е планово и човек може да се освободи. Но когато стане горският пожар и вече се знае за този пожар къде се намира след това хората трябва да се освободят. Било то от работа, било то от ангажименти с взимане на деца от детски градини и т.н., за да дойдат с нас. Затова ние гледаме да имаме една група от 30-40 човека. От тях от опит знам, че идват не повече от 10-15 човека. Един нормален горски пожар е минимум 3 дни. Първият ден се стига до пожара. Хеликоптера помага до известна степен. Вторият ден почва да се гаси. Третият ден с цялата екипировка/помпи, маркучи/ трябва да се огледа целият терен. Ако има какво да се доизгаси и цялата екипировка да се свали. Най-леката водна помпа при нас тежи 6 кг. Най-лекият 20 метров маркуч е пак около 5 кг. Горивото за помпата е също една туба – 5 кг. Плюс резачките. Плюс другата екипировка. На нас ни трябват поне 10 човека да си качим екипировката до зоната на пожара. Когато се гаси отпред седи един човек, който насочва струята. Но той не може да дърпа маркуча. Трябват му поне двама човека, които да му помагат. Един човек има на помпата, който следи как работи помпата. Ние си правим сами водоизточниците. Намираме едно поточе, което заграждаме с камъни. Слагаме найлони, за да може помпата да смуче. Иначе тя изсмуква локвичката за десет секунди. Така че си трябват хора. По време на пожар се правят просеки, от които не може да мине огъня. След това седиш и следиш да не мине огъня. Това е гасенето на пожара. Не е както си представят хората някакви маркучи, някакви хеликоптери. Има места, които просто нямат вода. Ние пълним вода и ходим и пръскаме с пръскачки. Хората от горското ходят с най-обикновени градински пръскачки, които струват 15 лв. Те се чупят още първият половин час защото са пластмасови и са за лозе. Откъм екипировка има какво да се желае и при нас и в другите организации, които участват в пожарогасенето. Разликата е в това, че хората от институциите ги изпращат. Те не отиват там по желание. Те са по задължение. При нас не е така. Ние си отиваме по наше желание. Някои от нашите екипи ходят с палатки. Може и да преспят в района. Могат да участват 3, 4 или пет дни като се сменяме. Затова гледаме да сме повече хора. Защото не всеки може да отдели в една работна седмица няколко дни. Затова се борим за Закон за доброволничеството. Не само ние. Планинската спасителна служба също. От 540 човека, 500 са като нас доброволци. Не са щатни. Тоест обвързани сме с работа, от която трябва да се освободим. Имаме в предвид, че за това не му се плаща. Ако има един такъв Закон ще е много по-добре.

Работодателите при такава акция откликват ли? Има ли разбиране?

- Всичко е на добра воля. С моите работодатели нямам проблеми. Знаят, че отдавна се занимавам. Гледам това да не ми пречи на работата, но когато имам много важен служебен ангажимент няма как. Хубавото при нас е, че координирането на една такава акция става с много помощ и средства като софтуер и метеорологични програми. Ние използваме една сателитна система Коперник. Това са сателити на европейския съюз и европейската комисия и ние наблюдаваме пожарите в реално време, защото те следят инфрачервеното излъчване от земята. Тоест когато възникне един горски пожар ние имаме автоматично уведомяване, че това нещо се случва. Въпреки, че знаете, че пожарите се виждат отдалече. Ние вече можем да определим, тъй като софтуера изчислява текущото метеорологично състояние. Движението на вятъра, посоката и температурата. Което е много важно за нас. След това ние изпращаме човек горе. Затова са ни много важни хората с кросовите мотори. Те са доброволци при нас. Ние изпращаме разузнавач горе. Той се качва с анемометъра/ветромер/ с радиостанция и GPS. С анемометъра се измерва скорост и посока на вятъра. Казва ни температура, влажност, посока. Имаме бинокли. Имаме уреди за нощно виждане. Много искаме да имаме и термо камера, но тя струва 15 000 лв. Колкото е джипа, който сега мислим да си купим. Пак за да участваме в горските пожари. Така че всичко става постепенно. Много сме благодарни на хора, които идват с нас с техника, която ни помага. Има хора, които идват с дронове, които струват 3 – 4 000 лв., които ние не можем да си позволим. Много сме доволни от рафтинг клубовете, които когато се наложи някога претърсване на някоя река ни пращат каяк с хора. Защото ние и да вземем един каяк или плавателна лодка, трябва да си обучим хора. За нас всички тези доброволци дори и да не са членове на този съюз, а само да идват като доброволци с тази техника, която така или иначе има друго приложение, но върши работа при нас сме много доволни.

Ние от Топ Преса можем да ви бъдем партньори във всяко едно нещо, което правите занапред.

- Разбира се. И ние искаме да се популяризира доброволчеството в България. Ще сме доволни да има повече хора, които с готовност ще обучим дори за най-дребните неща, като първа долекарска помощ и стандартната употреба на пожарогасители и маркуч. Защото много хора въпреки, че работят в офиси не знаят какво е това пожарогасител, как се използва. Че се гаси в основата на пламъка и много много други неща. Да не говорим, че много хора не знаят как се сглобява пожарен маркуч, как се прибира, как се навива. Това са полезни неща.

Нужно ли е според теб учениците след 5-6 клас да се запознават вече с тези неща?

- Да. Задължително. Преди много години ние вече възрастните сега знаем, че имаше и гражданска защита. Имаше обучения. Показваше се какво е противогаз и т.н. Дано не се налага да се използват такива средства, но мисля че това е много полезно. Също така ми прави впечатление, че никъде не се правят обучения и учения в училищата за евакуации. Няма планове. Всичко е една проформа, която просто да има стикери на пожарогасителите, да има някакви маркучи и на празника на пожарната, който е на 14-ти септември се правят едни такива проформа обучения. Най-вероятно само в едно училище в Благоевград. Това не е обучение. При една задимена обстановка, при един инцидент с кървящо дете, да не говорим и за газови експлозии и т.н./употребата на газ много навлезе и има много битови инциденти/ не се знае какво да се прави.

Във твоя фейсбук видях една карта за даряване на органи.

- Да. Това в същност е кампания на Български Червен Кръст и Министерство на здравеопазването. Това е едно съгласие, че всеки може да даде съгласие да бъде донор. Реално това не е юридически издържано защото така или иначе последната дума имат близките. Но е хубаво всеки, който има желание, в здравната книжка отзад може да се декларира само отказ, но не може да се декларира, че имаш желание. Хубаво е по този начин да се информират близките, че имаш желание.

Последната дума имат близките така ли?

- Да. Затова е хубаво да има такава карта, в която човека да декларира, че е съгласен да стане донор. При даден инцидент, когато вече могат да се използват органите и е сигурна мозъчната смърт пак последната дума имат близките. Повечето защото не искат да се разделят със свой роднина особено ако е млад не искат. Но по добре е ако има възможност и бъде доказана мозъчната смърт да се спаси някой друг.

Възможна ли е злоупотреба от страна на докторите. Имам в предвид ако един човек може да се спаси те умишлено да не го направят, за да спасят с орган някой техен близък.

- Възможна е, но по принцип няма как да се знае, че точно този пострадал е съвместим с другият човек. Доктора има някаква база данни, които чакат за донорство. След като има човек, се правят изследвания, за да се провери кой от всичките в тази база е съвместим. До каква степен са съвместими. Тъканната съвместимост е важна. Иначе след това този орган просто се отхвърля от организма. Няма как да се използва. Не може да се набележи някой, който да се използва за органи. Това просто няма как да стане. В някои държави има такива слухове. Например в Пакистан хора се разделят с единият бъбрек за пари. Човек може да живее с един бъбрек. Също и част от черния дроб може да се изреже. Това става със съгласие на човека и след като са му направени изследвания за тъканна съвместимост и тази тъканна съвместимост е съвместима с реципиента. Иначе просто няма никакъв смисъл.

Какво събитие предстои сега?

До 5-ти декември върви нашата кампания за набиране на доброволци. Разликата е, че когато си член на съюза на българските спасители ние имаме устав, имаме членска такса. Определени задължения, които трябва да се спазват. За доброволците не е така. Ние си набираме доброволци, които да участват с нас. Да ги подготвим. Да ги обучим. Да им обясним как се работи с техниката. Без абсолютно никакви ангажименти свързани с финансиране и покупка на каквото и да е оборудване. Всичко е от нас. Ако след време искат да станат членове на нашият съюз и да ни представляват с униформи и емблеми и т.н те могат да станат членове. Таксата на година е 30 лв. Това не покрива дори нашите административни разходи камо ли оборудването. Една моторна водна помпа средна хубост почва от 500 лв. нагоре. 20 метра маркуч е около 50 лв. Зареждането на един пожарогасител е 15 лв. Консумативи като бинтове и марли с изтекъл срок на годност ги използваме за обучения. Малко или много има разходи. Членският внос не покрива нищо. Даже мисля, че е минимално като такса. Самият съюз си има и юрист, на когото може да се задават въпроси свързани с инциденти. Отделно си имаме застраховки, които сключваме при акции. Когато ходим в планината си сключваме стандартната планинска застраховка. Тя е от порядъка на 5-6 лв. на ден. Някои неща се покриват от съюза.

Искам да те попитам за аптечката в автомобилите. Тази аптечка при един пътен инцидент може ли да ни помогне?

- Може, стига да има достатъчно неща, които са описани в Наредба за аптечките, и да не се паникьосате. Защото хората се паникьосват. Може да се спре кръвотечение дори и с нестерилни материали. Много е важно при такъв инцидент да се окаже първа помощ на този, който не вика, защото този, който не вика при ПТП най-вероятно и не диша. Затова се започва с него. Всеки, който охка, пъшка и т.н. диша и има пулс. Започва се с тези, които не дишат. Също така е много важно да се научат техники за първа долекарска помощ, които са свързани не с това да имаш екипировка, а с това с какво сам можеш да помогнеш. Като например извън гръдния сърдечен масаж, обдишване на пострадал. Има си определена техника при задавяне на дете. Сърдечният масаж при децата е съвсем различен от сърдечния масаж при възрастните. Долекарската помощ при деца и бебета е много специфична и се изучава като отделна дисциплина. Защото децата не могат да кажат какво им е. Не могат да кажат защо плачат. Влошават се изключително бързо. Ако сте в планината и не може да дойде медик трябва да се направи нещо. Не трябва да се панирате, а трябва да свършите някаква работа. Затова е важно хората да минават някакви курсове. Има курсове когато ставаме шофьори. Този курс се води от БЧК. Осем часа. Според мен е една проформа с която срещу 50 лв. получаваш едно картонче, срещу което се взима книжката. Повечето хора не възприемат нищо на тези курсове. Аз когато видя изпаднал в нужда човек отивам и му помагам. Такъв съм. Просто съм добър човек.

Методи Байрактарски

Източник: Топ Преса


Коментари