facebook twitter youtube vbox7
Facebook страница
Онлайн Магазин
onlineshop
Предстоящи събития
Ноември 2020
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30

На път

Движение на групи

Винаги се движете организирано, в някакъв строй, а не като неуправляема група! По този начин ще е по – лесно да проверявате дали няма изостанали и дали някой не се нуждае от помощ! Преди да се отправите на път, съберете се и обсъдете накратко маршрута с всички възможни препятствия и всички специални процедури!

Разпределяне на отговорностите: Един от хората се превръща в разузнавач, отговорен за избирането на най – добрия маршрут, за избягването смъртоносни падания, търкалящи се камъни и т.н. и за намирането на най – добрия път надолу по склона!

Номер две отговаря за това разузнавачът, който ще бъде прекалено зает с препятствията върху повърхността на земята да се придържа към правилната обща посока. Другите трябва често да ги сменят, защото работата на разузнавача е твърде уморителна! Останалите членове на групата трябва да бъдат с насочено внимание за ядливи растения, горски и други плодове и всеки трябва да отговаря най – малко за един човек от групата, за да е сигурно, че никой няма да се изгуби!

Преброяването и проверката на състоянието на всеки член от групата е особено важно след прекосяването на реки или преминаването през по – сложни участъци. Трябва често да се проверява оборудването! Винаги пътувайте най – малко по двама души и бъдете особено внимателни да не разкъсате групата при лошо време и ако се налага да пътувате през нощта!

Обикновено този, който е начело се откъсва от групата, а другите трябва да се оглеждат за изостанали.С ъгледвачът се катери по някое препятствие, вторият от групата открива някой по – лесен маршрут за преминаване, останалите го следват и човекът отпред се откъсва от групата. Очевидно е, че ВСЕКИ трябва да знае следвания маршрут и характерните особености по него, използвани като сборни пунктове!!!

Ако се загуби или изпадне в затруднение, всеки да знае мястото, където групата ще се събере отново! Наличието на вода, гориво и растения може да е знак затова, какво ще откриете на подобни места по – нататък по пътя си!

Очите ви трябва да са винаги отворени за места, предлагащи добър подслон ако времето внезапно се развали, можете да се върнете назад към някой от тях! 

 

С темп и напредване 

Голямата група може да изпрати напред авангард със задача да разчисти маршрута и да построи бивака за пренощуване ,който да е готов за по – бавно  подвижните ранени или по – немощни членове. Един разчистен път ще направи носенето на багажа и на слабите хора много по – лесно.

Болните и ранените трябва да са осигурени с изцяло оборудвани придружители, при положение че се натъкнат на някакви трудности.

Уверете се, че водачът на групата не върви прекалено бързо за тези, които го следват. След преодоляването на дадено препятствие изчакайте и дайте възможност на всеки да си поеме дъх, преди да продължите отново. 
Най – добре е да се опитате да поддържате равномерно темпо, еднообразното, махалоподобно движение изморява краката по – малко в сравнение с резките промени на темпото или свиването на коленете!

То подпомага движението на ръцете и те не трябва да бъдат пъхани в джобовете, особено когато се изкачвате или спускате по височини, защото ако се подхлъзнете, имате по – малък шанс да се спрете, докато падате или се плъзгате надолу. 

Почивайте често (независимо дали сте група, или сте сами). Спрете, седнете и се огледайте, какво правят останалите. Нагласете багажа, който ви е неудобен, и ако е необходимо, го преопаковайте. Почивайте по 10 минути на всеки 30 – 45 минути, в зависимост от терена и състоянието на групата. Върху стръмни наклони крачката трябва да се скъси, върху равни терени да се удължи. При спускания избягвайте изпускането на крачки, тъй като това разтърсва тялото и увеличава умората!

Върху стръмен или хлъзгав склон можете да използвате въжета, които осигуряват опора за хващане, за да помогнете на хората да преминат особено трудните участъци (съвсем Различна техника от абсейлинга и другите техники за катерене). Те са ценно предимство по сипеите, още по заледените склонове! 

•Можете да използвате и въже със завързани за него възли, така че старите хора и малките деца да бъдат вързани към неподвижно въже за допълнителна сигурност! 
•Ходете със скорост 3 километра в час, но когато се изкачвате нагоре, намалете на два! 

 

Движдение през нощта 

Преминаването нощем през непозната територия може да бъде много опасно, но понякога е наложително при определени обстоятелства, като в пустинята например, когато е по – удобно да се върви през нощта.

Нощта никога не е абсолютно тъмна и човек не изгубва напълно способността си да вижда. Но тъй като е трудно нещата да се различават ясно, вие лесно губите ориентация, което води до усещането, че сте се загубили.

Компасът е от голяма полза при поддържането на посоката и за разпръсването на подобни страхове. Сред дърветата винаги е по – тъмно, отколкото на открито, така че ако е възможно, се придържайте към откритите местности.

След като очите свикнат с тъмнината, започвате да виждате все повече и повече като придобивате "нощно зрение"'. Необходими са около 30 – 40 минути за очите, за да привикнат към тъмнината. След като това стане, очите трябва да се пазят от ярка светлина или ще изгубите за известно време нощното си зрение.

Ако възникне някаква неотложна причина да използвате светлина, покрийте едното си око, така че да запазите зрението си поне с него. Ако се налага например да погледнете картата, червеният филтър върху фенерчето ще ви помогне да запазите нощното си зрение.

Когато се взирате в някакъв предмет през нощта, по – добре е да гледате към него от едната му страна, вместо да го глеждате фронтално. Трудно е да различите нещо в една тъмна централна маса, докато ръбовете се очертават по – ясно, а освен това при слаба видимост можете да виждате по – добре предметите с крайчетата на очите си.

Ушите са добри сензори в тъмното, шумът на реката например, предлага добър ориентир за това колко е бързо нейното течение. В тъмното растенията могат да се подушат и познатите миризми могат да ви помогнат да ги идентифицирате.

В ТЪМНОТО ХОДЕТЕ БАВНО И ПРОВЕРЯВАЙТЕ ВСЯКО МЯСТО, НА КОЕТО СТЪПВАТЕ, ПРЕДИ ДА ПРЕНЕСЕТЕ ИЗЦЯЛО ТЕЖЕСТТА СИ ВЪРХУ НЕГО!

АКО СЕ СПУСКАТЕ ПО СКЛОН ВЛАЧЕТЕ КРАКАТА СИ!

 

Пътуване през планина

В планините и неравните местности е най – добре да вървите по високите места това прави ориентацията ви по – лесна.

В клисурите със стръмни склонове може да има реки, както и бързеи, водопади и хлъзгави скали, през които да е трудно да се премине пеша.

Можете да умрете, ако прекарате нездравословно дълъг период от време във водата! 

Използвайте склоновете на планините, за да се изкатерите от долините и да стигнете до планинските хребети. Ако те са твърде открити, може да се наложи да се спуснете в долината, за да се подслоните през нощта и за да намерите вода, но ще бъдете в състояние да изминете по – голямо разстояние, отколкото ако преодолявате планинските склонове. 

 

Поддържане на посоката:

След като вече сте избрали посоката, опитайте се да я поддържате. Изберете някой характерен белег в далечината и се движете към него. Пътуването през горите прави ориентацията много трудна и компасът се превръща в ценна придобивка. Ако сте в местност без характерни особености, но сте група от трима или повече човека, разделете се, за да вървите на по – голямо разстояние един от друг и често се оглеждайте за останалите членове!!!

Ако вървите по следите си, тези които са зад вас, ще бъдат точно един зад друг. Ако групата се движи винаги на смени, един  се движи най – отпред, след това почива, докато го задминат всички и той остане последен, ще може да поддържа права линия!!!

Ако сте сами, можете да се опитате да поддържате права линия, като се оглеждате назад за следите си!!!

Те вероятно ще се виждат, особено ако се движите в сняг или пясък. Още по – добре е, ако поставите пръчки или купчинки камъни в права линия, така че да проверявате дали не сте се отклонили от своя маршрут. Ако е възможно заобикаляйте издадените скали и гъстата растителност и след като сте се изкачили нависоко, повървете известно време, докато се уверите, че сте открили хребет, по който можете да се спуснете и да продължите да напредвате по най – добрия начин в избраната от вас посока. 

 

Стръмни склонове

В планините и хълмистите местности може да се натъкнете на сняг и лед, но и без тях те могат да бъдат опасни със своите разхвърляни сипеи, стръмни склонове и канали, които трябва да се преминават.

Пресичайте стръмните склонове на зиг – заг и когато сменяте посоката, винаги се уравновесявайте със задния крак!

По този начин не се налага да кръстосвате краката си един върху друг, което може да доведе до изгубване на равновесие.

Когато се спускате по стръмни склонове, дръжте коленете си свити. Опитайте се да се спускате право надолу и ако наберете прекалено голяма скорост, седнете!

Отбягвайте нестабилните камъни и сипеи, но ако се налага да преминете през ронлив участък, ще трябва да забивате петите си в земята и да се наклоните назад, докато се спускате.

При катерене проверявайте всяко място, на което стъпвате, преди да пренесете изцяло тежестта си върху него. Не стъпвайте върху камъни или дънери по стръмните склонове, те могат да се откъртят. 

С повече практика е възможно да скачате по ронливите участъци, забивайте пети и се плъзгайте, при положение, че по – надолу няма внезапни пропадания. Дръжте стъпалата си успоредни едно на друго и на широчината на раменете и се плъзнете надолу.

Когато скоростта ви се увеличи, под стъпалата ви ще се натрупа пръст и вие ще изгубите контрол.
Тогава скочете и започнете отново. Ако склонът е много стръмен, откажете се от този метод, решението е абсейлингът (рапелингът).

Няма смисъл да вървите край река, ако тя лъкатуши в дълбоките долини през някоя много хълмиста местност.

Изкатервайки се от долината в точка А и вървейки по хребета, вие избягвате стръмните и изморителни спускания и изкачвания. В точка В спирате за през нощта спускайки се към първия възможен източник на вода.

Това място може да ви предложи и подслон, който не можете да откриете върху открития хребет.

Бъдете нащрек за намаляването на светлината и за отслабването на собствените ви сили.

Потърсете подслон, преди силите ви да са се изчерпали и светлината да е изчезнала.

Не се спускайте в долината, ако можете да откриете подслон и вода по пътя си. Не само ще спестите енергия, може да ви е и по – топло.

Твърде често студеният въздух пада в ниската част на долините.

Ако носите със себе си вода и материали за подслон, останете на високото, избирайки най – закътаното място!

След това маршрутът върви по хребета, преди да се спусне надолу към разширяващата се основна долина, за да се присъедини отново към течението на реката в точка С.

Придържайте се към върха на планинското разклонение, за да се спуснете в долината, когато реката стане по – голяма и долината се разшири.

 

Следване на реките: 

Следването на някое водно течение, колкото и малко да е то, предлага маршрут към цивилизацията и живото – поддържаща система, докато сте на път.

Повечето реки накрая достигат до морето или до някое голямо езеро.

С много малкои зключения, когато реките изчезват внезапно под повърхността на земята, те предлагат ясно очертани маршрути за следване.

Понякога в горното си течение, те могат да минават през тесни клисури и има вероятност да е невъзможно или неразумно да вървите покрай бреговете им, които може да бъдат стръмни, каменисти и хлъзгави. В този случай се изкачете на високо и се отклонете от брега, следвайки посоката на движение на реката.

При по – равна повърхност е по – лесно да се следва реката, а е вероятно и да се натъкнете на следи на животни, от които да се възползвате. В тропическите условия растителността обикновено е по – гъста край реката – защото светлината може да прониква надолу през дърветата и затова да е трудно да се върви покрай брега.

Ако реката е достатъчно широка, ще трябва да обмислите възможността да построите сал. Дори ако няма бамбук, който е превъзходен материал за построяването на салове, много вероятно е да откриете голямо количество паднали дървета, които да използвате като строителен материал.

Когато в равнините реката прави големи завои, вътрешната страна на завоя може да е заблатена и предразположена към наводнения, може  да познаете подобна много влажна по сочната растителност и по тръстиковите растения.

Отбягвайте мочурливите местности, ако можете и пресичайте завоите напряко!

 


Коментари